Human Rights Issues

28.11.2007
Skopie, Republic of Macedonia
TO: His Excellency Mr. Miho MIHOV, Ambassador of Republic of Bulgaria
in Macedonia; Her Excellency Mrs. Gillian Milovanovic, U.S. Ambassador
in Republic of Macedonia, His Excellency Mr. Erwan FOUÉRÉ, EU Special
Representative and Head of Delegation of the European Commission;
Ambassador Giorgio RADICIATI, OSCE Spillover Monitor Mission; Mr.
Michael John FRANKLAND, European Union Monitoring Mission; George
LEBAMOFF, President of the Macedonian Patriotic Organization; Mr.
Nikola GRUEVSKI, Prime Minister of Republic of Macedonia; Antonio
MILOSHOSKI, Minister of Foreign Affairs of Republic of Macedonia
FWD: Human Rights Watch, Amnesty International, Mr. Sergei STANISHEV
Prime Minister of Republic of Bulgaria, Mr. Georgi PARVANOV, President
of Republic of Bulgaria, Ivailo KALFIN, Minister of Foreign Affairs of
Republic of Bulgaria; Media in Republic of Bulgaria
RE: Human Rights Issues
Your Excellency,
I feel obliged to inform you, that my brother Miroslav Rizinski,
became a victim of the repressive police-intelligence structures in
the Republic of Macedonia for the second time. These structures
managed to arrest him in a process that is a set up, using armed
pressure.
The continual violations of the basic human rights, among which is the
manifestation of the ethnic and the religious beliefs, as well as the
freedom of speech and movement, is a practice tolerated and even
inspired by the governmental institutions.
The Mara Buneva incident of January 13, 2007, where my brother
sustained injuries for which he was treated in hospital gave a clear
hint that more and worse would come if he kept manifesting his
Macedono-Bulgarian heritage. His visit to the annual MPO Convention in
Detroit during the Labor Day weekend, at the invitation of its
president Mr. George Lebamoff, was the last straw for our anti-
Bulgarian establishment. Immediately after the convention, they
decided to act and „neutralize“ him under the pretext that they are
working against corruption.
Threatened by the police with a gun, my brother was forced to accept
money. This is the same money for which he is accused for taking
bribe. The police claim that Miroslav took the money at 13h in “Koktel
Bar” in Skopie. However, there are witnesses who saw Miroslav entering
in his office in 12:30h, where the spectacular arrest followed.
Obviously, the police is trying to cover up the fact that they spent
two hours threatening him and forcing him to accept the money. Their
agents also visited him during the time he was temporarily arrested
without any authorization from the court and without presence of a
lawyer.
This government uses the fight against corruption only as a pretext
for their endmost populism and violation of human rights. Behind this
pretext there is a firm determination to lynch all those citizens who
do not comply with the anti-Bulgarian ideology left over from the
former totalitarian system.
In this regard, the preparation of the incident can be also understood
as an excuse for the government’s lack of competence to attract
foreign investors. This government forges set ups against those
citizens who do not conform ideologically and politically and tries to
cover its foreign investments incapability be with significant media
presence and marketing expenditures.
The judiciary in Macedonia is still controlled by the government, as
it was during Yugoslav communist times. Macedonia is independent today
but it is still not a free country where everyone can manifest his own
ethnic virtues.
Your Excellency, I am worried that my brother will not get a fair
trial for the following reason. The government has permitted open
attacks on those of Bulgarian ethnicity and if it has given hooligans
carte blanche to attack elderly people, it will not refrain from
influencing the judges at my brother’s trial.
Your Excellency, I don’t know where else to turn. I am very concerned
that the trial is fair, and that my brother, who is innocent will be
falsely convicted. This is a politically provoked process without any
proofs. The court issued a verdict based only on the statement of a
man who already was in prison and against whom there are exsistent
criminal charges. This self-acclaimed “democratic” system holds my
brother in prison without bail when full guarantees are provided and
it doesn’t allow him to prepare his defense. The misinterpretations
and falsifications spread by the Macedonia media in regard with this
process are just a logical consequence.
I ask you, dear Excellency, your institution to become aware that this
government doesn’t lead Republic of Macedonia into the EU and NATO,
but back to the dark days of Tito’s Yugoslavia. Please do anything in
your power to put an end of this travesty of justice and to ensure
that this government will not violate the human rights and the
Bulgarian dignity of our family once more.
Truly yours,
Marian Rizinski

Четниците со нова шовинистичка канонада

Повторно навреди на Градскиот стадион во Скопје

В.Канзуров

“Усташки пички” повеќе од деведесет минути ечеше Градскиот стадион во Скопје вечерта на 17 ноември. Најгласно колку што се можеше беше исвиркана хрватската химна, а запаленковците дојдени од Хрватија беа удирани од полицијата поради фрлените факели на теренот. Тоа е она што можеа да го видат и чујат со помош на своите телевизори и сателитски антени сите гледачи на квалификацискиот натпревар за Европското првенство 2008 година Македонија – Хрватија

Четниците коишто лажно се претставуваат со друго име, распоредени главно на западната трибина на Градскиот стадион, но не само таму, беа во елемент. Дојде репрезентација на земја којашто навистина му има нанесено многу зла на македонскиот народ. Меѓу првите ја призна независноста на земјата кога поголемиот дел од светот не сакаше да го стори тоа, четири години војуваше со агресор, со што го спречуваше да нападне на југ, т.е. нас. Нејзин човек, ѓаковскиот бискуп Јосип Јурај Штросмаер помогна во 1861 година да се отпечатат народните песни собрани од браќа Миладинови, навистина со непријатна етничка одредница на песните во заглавието, но нели тоа заглавие е затоа што една седмина од песните биле од (стара) Бугарија, а на браќата им ги дал некој си Бугарин Чолаков, состудент на Константин Миладинов во Москва, и така… Тие Хрвати овозможија да се отпечатат и “Бели мугри” на Коста Рацин во 1939 година…

Да погледнеме и од југословенски агол малку. Заедно со нив живеевме во братската заедница, Тито којшто беше Хрват ја призна (или создаде, како за кого) македонската нација и ни овозможи слободно да живееме. Нивниот фудбалски селектор рече дека сме биле горд народ и ни пренесе дека Хрватите од сите народи во бивша Југославија нас најмногу не’ сакале, еден бивш селектор ни кажа колку н# сака и почитува…

Но, “усташки пички” па “усташки пички”. Истото од истите четници се слушаше пред некоја недела на ракометниот натпревар Вардар – Загреб Кроација Осигурање во рамките на групата во Лигата на шампионите. Репертоарот навреди на сметка на хрватската нација се слушаше и на претходните два натпревара меѓу фудбалските репрезентации, еден квалификационен и еден пријателски, како и на повеќето други спортски гостувања на хрватски селекции и екипи.

Својата патолошка омраза и етнонационална ориентација четниците коишто лажно се претставуваат со друго име ја покажаа и на неодамнешниот пријателски фудбалски натпревар Вардар – ЦСКА Софија. Тогаш навредите беа “бугарски пички”, “татарски пички” и “Бугари Татари”. По ова далеку помалубројните “Татари”, како што тврдат повеќемина свидетели од Градскиот стадион, им удриле здрав ќотек на четниците коишто покажале дека знаат брзо да трчаат т.е. да бегаат. Сепак, противници овој пат не им беа 70 и 80-годишните старци собрани да & дадат почит на Мара Бунева. Којзнае зошто на македонските спортски новинари толку им беше важно да напишат дека подебелиот крај го извлекле запаленковците на ЦСКА.

По мечот тренерот на ЦСКА Стојчо Младенов изјави дека никогаш веќе нема да дојдат да играат пријателски натпревар во Скопје, а како аргумент освен фашистичкото однесување на публиката, ги наведе и бруталните стартови на играчите на Вардар.

Во март минатата година повторно западниот дел од трибините на скопскиот стадион не престануваше да скандира “бугарски пички” и “Татари” на пријателскиот фудбалски натпревар Македонија – Бугарија. Истото се случи на натпреварот од Купот на УЕФА пред некоја година меѓу Македонија од Ѓорче Петров и софиска или пловдивска Локомотива. Повторно шовинистички навреди од публиката, а играчите на Локомотива потоа свидетелствуваа пред бугарските медиуми дека србоманските нацисти коишто играле за ѓорчепетровскиот тим постојано ги провоцирале и им ја пцуеле мајката бугарска.

Да не заборавиме дека постојано четниците од западната трибина кога настапува репрезентацијата на Македонија или фудбалскиот клуб Вардар, ја пејат во изменет вид познатата партизанска песна: Нека разберат КЛЕТИТЕ ШИПТАРИ македонско име нема да загине. Иако за репрезентицијата на Македонија често играат Шаќири, Положани и други етнички Албанци.

Клетите Шиптари требаше да разберат оти србоманско име нема да загине и на 14 ноември кога се играше пријателскиот натпревар Вардар – Партизан во рамките на чествувањето 60 години од формирањето на фудбалскиот клуб Вардар и 20 години од формирањето на запаленковската (навивачка со сменета една буква е на чист српски јазик) група четници. Друга тема е колку овие сегашни четници имаат заедничко со групата формирана 1987 година.

Значи кога доаѓаат Татари, усташи и Шиптари, нормално треба да се навредуваат. Но кога доаѓаат Срби, пак треба да се навредуваат Шиптари. Тоа многу јасно го покажува не само примитивизмот на четниците ами и нивната великосрпска етнонационална содржина. Доказ за тоа се и ситуациите кога гостуваат на некоја телевизиска програма. Не знаат да зборуваат литературно македонски, туку употребуваат некаков јазик преполн со србизми коишто не се дел од официјалната литературна норма. Знакот на нивната запаленковска група – цифрите од годината на нивното формирање 1987 ставени на крст – е само копија на српскиот знак четири “С” на крст, односно “Само слога Србина спашава”. Двата лава од страна на знакот на четниците само го покажуваат парадоксот на денешниот македонизам. А колку до христијанската алузија, фашистичките навреди на четниците, нели, се токму во духот на Христовата љубов. Проблемот е што денешното па и целото ОФИЦИЈАЛНО христијанство е повеќе во духот на тоа како го разбираат четниците отколку што личи на проповедите на неговиот основач.

Да се разбереме, прекрасна атмосфера се направи на натпреварот Вардар – Партизан, убав декор со знамиња на западната трибина и дефиле на запаленковците и на Вардаровите пионери и јуниори на теренот. Имаше запаленковци на белградски Партизан, со транспарент на кој пишуваше дека тие се од Скопје. Најнормално е влакно да не им фали од главата, ниту некој да ги навредува, сеедно дали се етнички Срби од Македонија, србомани или просто луѓе кои се определиле да го љубат Партизан. Но таков треба да биде односот кон сите гости. Играчите на Вардар вистински пријателски се однесуваа кон колегите од Партизан, но беа груби со колегите од ЦСКА. Тоа го покажува не толку нивното и на раководството на клубот србоманство, колку омразата што ја негуваат и потребата од кавга што ја имаат.

Кога доаѓаат Бугари, Хрвати, македонски Албанци на скопските терени, принудени сме да слушаме најцрни нацистички пароли. Очигледно е дека на раководствата на спортските федерации и на клубовите како и на спортските новинари во Македонија не им пречи овој србомански нацизам. Можеби интимно се согласуваат со него. Срамно е да се молчи за ова толку пати повторувано зло.

Членови на запаленковската група на спортското друштво Вардар се и многу прекрасни луѓе, кои одат на спортските терени само да го бодрат својот тим, репрезентацијата и да направат одлична кореографија со знамиња и факели, но нивното влијание во вкупниот впечаток, освен убавиот сценографски декор што го прават, многу малку се чувствува. А кога веќе го коментираме најсвежиот пример, ако хрватската спортска и воопшто јавност, ако раководството на хрватскиот фудбалски сојуз, хрватската држава и хрватската дипломатија не реагираат на фашистичкото дивеење во Скопје, ниту прво, а ако молчат, ниту последно, тогаш можам да им порачам дека навистина се усташки или какви веќе пички. Со една ограда дека и терминот којшто се употребува за навреда потекнува од машкошовинистичкиот деградирачки однос кон жените и одвратен е кога се употребува во таков контекст.

Капитенот на македонската фудбалска репрезентација Гоце Седлоски по натпреварот ја пофали публиката. Истата публика, чијшто голем дел ги навредуваше хрватскиот народ и хрватската химна. А Гоце Седлоски поголемиот дел од кариерата го помина во сплитски Хајдук и загрепски Динамо, јадејќи хрватски леб. Каков срам, каква благодарност, каква простотија!

prezemeno od: TRIBUNE

Macedonia after WW1 and its liberation in 1941.

Branko i Rada

Крсте Мисирков

Глорификација и

демистификација:

„Фокус“ бр.646 Скопје 16.11.2007

<!– –>

Кръвта вода не става

The Assassination of the Yugoslavian king Alexander in 1934

Простички истини

Старите хора помнят отдавна. А когато цял живот са били дипломати и журналисти, са истински извор на достоверна история. Такъв пример е Евгений Силянов (1907-1997). Син на легендарния летопис на борбите на българите в Македония Христо Силянов, Евгений е дипломат, легационен представител на България в Париж и в ОН, участник в преговорите по Крайовската спогодба (1940). Идването на комунизма го заварва в Париж, той отказва да признае новия режим и е лишен от българско гражданство. Oстава завинаги в емиграция. Превръща се в една от водещите фигури в българската секция на радио“Свободна Европа“в Мюнхен. Дългогодишен журналист в“Пари Мач“, член на международния ПЕН-клуб, Париж. Видял е толкова много, знае толкова много, че за него целият „македонски въпрос“, по който все още страстите са толкова диви (пример боят в Скопие между феновете на ЦСКА и Вардар) е нещо съвсем ясно и „не се проблематизира“. Ето какво казва Евгений Силянов за понятието „македонизъм“ в книгата на Ирина Недева „Мисия Париж. Разговори с Евгений Силянов“ :

- Какво беше отношението на Христо Силянов към тезите на „македонизма „?

- Има работи, които са толкова различни, че едва ли бих могъл направо да ви дам отговора на баща ми. Най-напред „македонизъм“ е сравнително нова дума. Аз не я знаех. Мисля, че се появи, ако не се лъжа, веднага след Балканската война. Един от най-известни сръбски идеолози въведе термина „македонизъм“, което подсказва, че още тогава някой се сеща, че посърбването на тези българи ще стане мъчно. И че заради това е може би политически по-тактично да се издига „македонски дух“. Нещо, което с тази задна мисъл и в този контекст, е напълно антибългарско. Сърбите започнаха да се питат дали не е по-добре да кажат на македонците, че са южни славяни. Да започнат да ги бият в участъците, ако казват, че са българи, а не македонци. И да им оставят това съзнание, защото тогава те ще се откъснат от България и би било много по-лесно да ги присъединят.

Думата „македонизъм“ я чух наново в днешно време, когато пак се сложи македонския въпрос. Около споровете: „Вие ни признавате историята, ние ви признаваме езика…“ Някъде още по Тодор Живково време.

- Сигурно и преди това. Поне от края на 40-те години, когато комунистическата власт въвежда в паспортите „македонска народност“.

- Винаги в българските паспорти преди комунистическо време — какво е било след това не знам — та във всеки български паспорт имаше поданство и народност. Във всеки. И винаги. Откакто има паспорт, защото ние сме държава, в която има малцинства. И имаше едно разделение: Поданството е едно — българско, но турците са си турци, евреите — евреи, затова се казваше народност — израилтянска. Във Франция в паспорта пише само националност. Какъв сте етнически — това не се вписва в паспорта. Така е и във Великобритания. А пък в самата България комунистите признаха македонци с преброяване на македонска народност. Първото — през 1947 г..

- Преди 1944 г. говореше ли се за „македонска народност“?

- Не. Не си спомням такъв случай. Идеята да се подчертае, че примерно човек от Петрич е македонец, не е минавала в ума на никого. Бих бил много учуден да е имало в някакъв паспорт като народност „македонска“.

Казвам ви: идеята, че македонството е народност, никому не е минавала през ум. Като ви го казвам, в това няма никакъв патриотизъм. Това е фактическото положение на нещата. Както мога да потвърдя, че никой път не съм чувал баща ми да говори македонски. Положително, след като е бил в Солун, той е говорил някакъв български диалект. Впрочем за него не е сигурно, защото е израснал в Цариград, където е бил на училище, там той учи български. Но искам да кажа, че ако някой македонец идва от Крушово и отива в Цариград, той ще говори на крушовски, щом не знае да чете, да пише и не ходи на училище.

Да вземем примерно Симеон Радев. Той, трябва да кажем, имаше лек диалект, но баща ми нямаше. Майка ми все намираше, че нещо не е както трябва, но той диалект нямаше. Само от време на време можеше да каже: „Со кротце и со благо“, но то беше в кавички, доколкото повтаряше фразата на Ляпчев.

Не знам дали съм ви казвал, че например от Гоце Радев, който беше стопроцентов македонец и Главен секретар на министерството, никой път не съм чул и сянка от диалект, когато говори с мен или с някой друг чиновник. Но когато говореше с хора като баща ми например, тогава можеше да се изтърве. Спомням си веднъж, че бях влязъл при него и той казва: „О, трябва да се обадя на татко ти“. Вдигна телефона, за да му се обади за някаква статия, с която политически не беше съгласен. И го чувам да казва: „Христо бе, зошчу ги правите тия работи?“ Но това беше, защото говори с него. С мен, когато говореше, никога нямаше да каже „зошчу“, ще каже „защо“. Такива случки мога да намеря в целия си живот. Баща ми не съм го чувал да говори така, но Гоцето го чувах.

Понятието „македонизъм“ не съществуваше. Че може да има друго, освен българи-македонци, оттатък или отсам България, беше просто изключено.

- Българската кауза за Македония вдъхновяваше ли ви лично?

- Тъкмо това исках да ви обясня. Затова ви казах, че е по-дълго: трябва да се започне от това как въпросът изниква въобще. За да ви отговоря, трябва да обясня какво е било, какво ми идва на ум, заговори ли се за „национален дух“.

Вижте, имаше неща, с които човек просто проговаряше: като започне да учи, като отиде на училище и започне да слуша какво му говорят. Бих казал, че още преди да започне да срича и да може да говори, всяко дете от моето поколение вече знаеше, че Македония е българска, изгубена на Берлинския конгрес, поради берлинската неправда, просто нямаше друга дума за това… За националните ни идеали се говореше без никакви кавички. Така се произнасяше, като нещо във всекидневния език. В съкращение, за да не се говори всеки път за освобождението на Македония.

- Като за „българската кауза“?

- Другото е по-книжовно. За националните ни идеали се говореше във всекидневния език. Така че, ако ми зададете въпроса…

- Кои са националните ни идеали…

- Или какво е националното ни съзнание по отношение на Македония, ще ви кажа, че това беше въпрос, който не се поставяше. Това беше нещо, което се знае така, както се знае кога Аспарух е минал Дунава.

- В социологията има термин за факти, които не се проблематизират. Както е безспорно, че дъждът вали от небето.

- Хубав е изразът: „Не се проблематизират“. Това е пак някаква книжовна измислица. Не знам откъде е дошла, нямаше я тая дума. Но е добра. Приемете тогава, че за няколко поколения Македония беше нещо, което „не се проблематизира“.

 

http://petyr.blogspot.com/2007/10/blog-post_18.html

Що за народ

Що за народ е този, на който учителите му учат децата вместо да мислят да вярват и призовават към самоограничаване и изолация?

Що за народ е този, който веднага кръщава с „предател“ всеки, осмелил се да погледне в страни?

Що за народ е този,  на който водачите ги е страх да му кажат реалното положение и търсят как да го подготвят за истинския живот?

Що за народ е този, на който все другите са му виновни за всичко, което се случва с него?

Що за народ е този, който плаче за поробителите си и не може да се грижи за себе си без тях?

Що за народ е този, който плаче, че искаш да му навредиш, когато му помагаш?

Що за народ е този, който плюе по държавата, която първа призна неговата държава и убедил едната суперсила да я признае?

Що за народ е този, който за свой най-голям враг счита народа, с които е най-близък?

Що за народ е този, който прекръства дядовците си и мрази това, за което те са давали живота си?

Що за народ е този, който се кръщава различно от дядовото си презиме и слави една част от делата им, а друга се прави, че не вижда?

Що за народ е този, който не смее да приеме произхода си?

Що за народ е този, който краде чужда история и разчита, че на измислици и лъжи може да изгради здрава държава?

Това е той – македонският народ.

Дали има бъдеще този народ?

Според мен няма.

Този народ показа, че не може да съществува съвместно с реалността.

Никой от този народ не поглежда истината. Страхува се, че погледне ли я, ще престане да бъде македонец. Който се осмели да я погледне, тутакси бива обявен за предател.

Два са реалистичните, а следователно и етносите с бъдеще в Македония: българите и албанците.

И някои други дребни етноси, които се крият зад македонския народ, за да могат да го манипулират. Но знаят кои са и когато усетят, че този народ пада ще го стъпчат, за да преминат нататък.

Македонците са химера. Измислица, която отива натам, от където тръгна – света на приказките.

Онези ужасяващи приказки, разказвани от чужд господар.

На българите отново се пада товара да спасяват Македония.

Боже, помогни им!

Те знаят какво вършат!

http://boriss.blog.com.mk/

<!– –>