Пат по балкански

Букурещ – пак съдбоносен за Македония?
Милен Радев
4 Април 2008

Своите спомени от конференцията в Букурещ през 1913 г. Симеон Радев завършва с едно изречение, което е записал в албума на френска дама, помолила го да сподели мислите си в онзи трагичен за България момент:„Историята постига стабилност само чрез справедливост“

Точно 95 години по-късно съзнаваме прозорливостта на големия наш летописец и дипломат. Липсата на справедливост не само лиши балканските народи от стабилност, но ги обрече на десетилетни мъки и несигурност, която продължава до днес.

През 1913 г. Букурещ разкъса Македония, предаде по-голямата й част на най-безмилостните й врагове и обрече населението й на терор или прокуда. Европейските сили пренебрегнаха справедливостта в полза на свои, късогледи интереси.

В началото на април 2008 пак европейски сили, притиснати до стената от една балканска държава, прославила се като родина на демокрацията и хуманизма, взеха решение с може би съдбоносни за Македония последици. На тази нейна част, която светът познава под името „Бивша югославска република Македония“, бе отказана обещаната уж покана за присъединяване към НАТО.

Македония бе бутната обратно там, откъдето вече 15-на години се опитва да се откъсне –

в компанията на Сърбия, европейския парий

и най-верен съюзник на Русия на Балканите. Сърбоманите в Скопйе ликуват, македонистите стоят пред разбитото корито на своята външна и вътрешна политика, основана на една конструирана идентичност.

Тъкмо въпросът за идентичността ще ни помогне да различим зад формалния географски паралел съществената разлика между Букурещ 1913 и Букурещ 2008. Етническата идентичност на голямото мнозинство от македонското население през 1913 г. не стои под съмнение за никой идеологически и политически непредубеден ученик на Историята.

Тя е била българска,

независимо от това за каква държавна форма на независимост на географската област Македония са се застъпвали едни или други представители на това население.

Днес, 95 години по-късно, за българска идентичност на някаква що годе значителна част от жителите на Република Македония не може да се говори. По причини, чието дори само изброяване би надхвърлило рамките на този текст, населението между Огражден и Охридското езеро стана пример за уникално в световен мащаб явление – загуба на дълбоко вкоренено и жертвоготовно защищавано етническо и културно самосъзнание.

Нещо повече, тази онаследена и устояла на вековни изпитания идентичност е заменена у повечето жители на днешна Македония с „идентитет“ враждебен към народа и държавата – идеал за техните деди. Твърдя, че тъкмо „идентитетот“, на който се крепи цялата държавна конструкция на „бившата югославска република“,

е коренът за неблагополучията

на Вардарската държава. Извън специфичното сплитане на гръцки и руски интереси, довели до твърдоглавата позиция на южната съседка, тъкмо македонското наблягане на „идентитетот“ доведе до букурещкото разочарование.

Македонското правителство бе приело в последния момент предложението на посредника Нимиц за промяна на държавното име в „Република Македония (Скопйе)“. Но когато Гърция отхвърли и този вариант, Скопйе се противопостави на всички други добронамерени, слабо отличаващи се от горната алтернативи с аргумента, че те „го рушели идентитетот“.

Всъщност порочното начало е заложено още преди шейстетина години при създаването на републиката със столица Скопйе. Македония преди Балканските войни е била населявана от българи, албанци, турци, гърци, евреи, цинцари и кой ли още не (както пише владиката Методий Кусевич „Македония в своите жители само сърби няма“).

Всички те са се самосъзнавали освен като принадлежащи към своята етническа или религиозна (мюсюлмани, протестанти, патриаршисти, екзархисти) общност, но и като „македонци“, т.е. жители на Македония –

от Шар до Пинд и от Охрид до Родопа.

От момента, в който днешната Република Македония започва да отрича българската етническа идентичност на по-голямата част от своето население и я замества с конструирания „македонски идентитет“, тя попада в капана, от който няма излизане.

Може ли някой да се учудва на липсата на лоялност на албанското малцинство към държавата, когато тя му отнема априори правото да бъде „македонец“, защото е резервирала този термин като ерзац за нежеланата и омразна на комунистическия скопски режим дума „българин“? Превръщайки атрибута „македонец“ от

белег за географски произход

в понятие за национална принадлежност македонисткият елит пое по абсурдния маршрут, който го доведе до Букурещ 2008.

Затова неувереността, дестабилизацията, изолацията – и продължаващото гръцко изнудване – са единствено сигурните елементи в бъдещето на Република Македония.

Предлагам лечебна рецепта: мисълта на Симеон Радев

„Историята постига стабилност само чрез справедливост“

да се изпише със златни букви над президиума на Собранието в Скопйе и да се повтаря от всички депутати, докато и последният разбере, какво изисква от него историческата справедливост. Ако желае да гарантира доброто бъдеще на народа си. И на своите деца в частност.

*Други материали от автора може да намерите на сайта http://www.de-zorata.de

http://mediapool.bg/show/?storyid=137843&srcpos=1

Advertisements
Comments
One Response to “Пат по балкански”
  1. Vanessa Cook каза:

    Он о е е оп снос и, при ее о су с вии, спр вед ивого во ме дия.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: